01.08.2025.

Проблеми с разбирането на звуци при деца - съвети за родители

Автор: Йелена Бартолович Вучкович, логопед

Как да осъзнаем звуците около нас?

Децата са малки изследователи, които от най-ранна възраст проявяват интерес към света около тях. Понякога забелязваме, че нещо ги увлича толкова силно, че сякаш "не чуват" когато ги викаме - изглежда, че ни игнорират. Но всъщност тук говорим за важна способност, наречена слухово внимание или слухова обработка.

Какво представлява слуховата обработка?

Слуховата обработка е способността да възприемаме, разбираме и реагираме на звукови сигнали, които достигат до нас чрез ушите и се обработват в мозъка.

Хората с добре функционираща слухова обработка могат лесно да разпознаят реч дори в шумна среда и да реагират мигновено при чуване на името си или друг познат звук. Те могат да преценят кои звуци са важни и кои не, и да насочат вниманието си съответно.

Тази способност включва:

времева организация на слуховата информация,
локализиране на звуци,
различаване на посоката, от която идва звукът.

Слуховата обработка се развива от най-ранна възраст и се усъвършенства с времето. При някои деца обаче този процес протича с трудности - състояние, познато като разстройство на слуховата обработка (РСО). То се среща при 3-5% от децата и при 10-20% от възрастните, особено след неврологични инциденти или при възрастово намаляване на слуха (пресбиакузия).

Как да разпознаем разстройство на слуховата обработка (РСО)?

Разстройството често остава незабелязано, тъй като симптомите му могат да се припокриват с други затруднения - например езикови проблеми или дефицит на внимание.

Децата с РСО имат нормален слух (при аудиологични тестове), нормална интелигентност и често добре развити езикови умения. Симптомите се проявяват по различен начин в зависимост от възрастта и нивото на развитие:

При малки деца: затруднено разбиране на реч в шумна среда, бърза умора, разсеяност, неспособност да различат речеви звуци (напр. б/п, д/т), което води до езикови грешки.
При по-големи деца: проблеми с краткосрочна и дългосрочна слухова памет - трудно запомнят стихчета, указания, последователности от думи.
В училищна възраст: затруднения с четенето, писането, диктовките, разбирането на загадки или задачи с текст; проблеми с ученето на чужди езици и локализиране на звуци.

Симптомите често се бъркат с ADHD (синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност), езикови разстройства, дислексия или дискалкулия. Но вместо да приемаме, че детето "ни игнорира", трябва да се запитаме: дали просто не може да ни различи сред шума?

Към кого да се обърнем?

За да се диагностицира разстройство на слуховата обработка, е необходим екипен подход:

аудиолог - за изключване на слухови нарушения,
логопед - за езикови и комуникативни оценки,
психолог - за оценка на вниманието и когнитивното функциониране.

Как да стимулираме слуховото внимание?

Слуховото внимание може да се развива по забавен и естествен начин - чрез игра и ежедневни активности:

Навън: В парка или сред природата задавайте въпроси от типа "Чу ли птичката? Откъде идва звукът?".
В града: Пребройте колко коли свирят с клаксон или колко кучета лаят.
С музика: Познай песен или инструмент по звука. Вкъщи: Игра "Тихо/Силно" - децата реагират с определени движения според интензитета на звука.
С думи: Игра "Улови звука" - дете трябва да плясне, когато чуе определен звук в дума (например звук Ш: шума, шапка, мишка...).
С последователности: Назовавайте поредица от думи или предмети и детето трябва да ги повтори в същия ред.

Чрез подобни игри не само се тренира слуховото внимание, но и паметта, концентрацията и моторната координация.

Ако забележите, че детето ви чува, но не реагира постоянно или се затруднява в шумна среда - говорете с неговите учители и възпитатели. Ранната реакция може да направи огромна разлика в бъдещото му развитие и способност за учене.

За автора:

Йелена Бартолович Вучкович е дипломиран логопед и ESCF специалист по нарушения на речевата плавност. Има дългогодишен опит в здравната система с фокус върху заекване и нарушения в плавността на речта, дисфагия, както и неврологични езиково-речеви нарушения. Докторант в Медицинския факултет на Университета в Сплит, със специален интерес към дисфагията при пациенти с диагноза множествена склероза.